Усещам се като български писател. Естествената родина на един писател е езикът. Ако искам да живея в разбирателство със себе си, трябва да се върна в България. Думите са на Димитър Бочев от интервю през 1994 г. Те са по повод решението му да се завърне да живее в България години след нелегалното му напускане на страната през 1972 г. Днес философът и писател отбелязва своята 80-а годишнина.

АРЕСТУВАН МНОГОКРАТНО ОТ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ЗА ДРУГОМИСЛИЕ

Димитър Бочев е роден на 13 август 1944 г. в Силистра. Следва философия в Софийския университет „Климент Охридски” през 1965 – 1970 година. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие. Два пъти е изключван от университета, последния път без право да продължи образованието си в което и да е висше учебно заведение в България. Многократно е арестуван и изпращан по ета

В Дома на писателя в Бургас бяха представени две стихосбирки – „Детска стая под наем“ на Анна Лазарова и „Билет за никъде другаде“ на Нели Станева. Писателките прочетоха по три произведения от своите книги. Нели Станева прочете „Кратка история на едно десетилетие“, „Далекогледство“ и „Zum Meer“ (от немски – „към морето“), а Анна Лазарова – „Корабокрушение“, „Проектиране на света“ и „Аксиома за асимптотата“. Лазарова прочете и едно от произведенията на Станева, озаглавено „Трамвай 10“. Модератор на срещата е бургаският писател и журналист Слави Томов.

Стихосбирката е наситена със строфи и метафори, които затрудняват читателя, карат го да спре и да се замисли, коментира Томов относно книгата на Нели Станева. По думите му „Билет за никъде

На темата за хиерогамията - свещения брак между човек и божество, в тракийската митология е посветена новата книга на Христо Буковски, съобщават издателите от „Сиела“.

По думите им „Приземяването на архангелите“ разказва какво се крие зад този символичен брак между царя жрец и богинята майка и дали той наистина е бил само символичен. 

В процеса на писане Христо Буковски е проучвал древни текстове, археологически обекти от България и Европа, като е включил в книгата си исторически и митологични сюжети, обвързани с нашите земи и древни предци.

Такъв пример, според издателите, е историята на тракийката Родопис. Легендарна хетера може би е послужила за първообраз в приказката за Пепеляшка, защото – също като нея – си изгубила обувката, а тя била намерена от египетски фараон, който пожелал да открие собственичката , разказват от „Сиела“.

В „Приземяванет

Къщичка за книги събира любители и читатели в къща музей „Анание Явашов“ в Разград, съобщи ръководителят на отдел „Нова и най-нова история“ в Регионалния исторически музей проф. д-р Росица Ангелова. Малки и големи почитатели на разнообразната литература ще имат възможност в рамките на работното време на културната институция да оставят в къщичката книги, които вече са прочели, и да си вземат нови.

„Всяка прочетена книга има свой живот, необходимо е тя да влезе в живота на друг човек“, посочи Ангелова. Тя отбеляза, че идеята е колкото се може повече хора да се разделят с книги, които вече са прочели, за да може тези, които имат нужда от нова книжка, да дойдат и да си изберат. По думите й още от обявяването на инициативата от миналата седмица до момента, малки и големи са донесли в къщата музей над 150 книги. Любители и читатели са оставяли на

Дебютен роман на Кристина Терзийска излиза днес с логото на издателство „Колибри“. Изданието е озаглавено „Слънчогледови деца“, а корицата е дело на Теодора Югова.

„Това е роман за живота, който помним от последните няколко десетилетия, разказ за хора, които сякаш сме срещали, за събития, каквито сме преживели. Той проследява израстването на едно момиче от малък провинциален град, но в това развитие се отразяват промените, настъпили в цялото българско общество. Можем да го наречем с познатото име  Bildungsroman, но в личното израстване на героинята разпознаваме своето, онези вълнения и проблеми, които изградиха психологията на няколко поколения. Кристина Терзийска притежава добре изработен стил, разказва чисто и подредено, силно заразително в емоционален план. Нейната автофикция създава илюзия за искрено споделена, дълбоко интимна действителност”, казва проф. Милена Киров